I tried..and I tried.......and ...i'm still trying...but you just can't run out of it...begging, calling, asking...The music...breaking the last that remains out of me....so just listen..
Wednesday, July 18, 2012
Saturday, February 11, 2012
Tuesday, July 5, 2011
Thursday, April 14, 2011
Thursday, March 17, 2011
Q No More
Времето засия и на мен ми стана едно такова приповдигнато...начертах хиляди планове за бъдещето, самовдъхнових се с мечти и проекти и най-важното - намерих сили да завърша едно отдавна започнало приключение.
Всичко започна според поговорката :"Видяла жабата, че подковават коня и вдигнала крак"
Всичко започна според поговорката :"Видяла жабата, че подковават коня и вдигнала крак"
Почти година не пишех нищо, но ежедневно четях и следях чуждите блогове и цъках ли цъках многозначително с език. Дори си повярвах, че мога да правя някои неща, които се заричам да не подхващам скоро отново. Едни го наричат quilt, други patchwork , в моя случай май май става дума за юрган :)))
И така - откъде идва вдъхновението:
След гледането и цъкането с език, се започна едно чудене: добре де, ама как точно става това нещо...и за да е пълна почудата се започна с опита:
Нарязах едни стари детски роклички от басма и започнах да се радвам на себе си, свързвайки квадратчета на машината. Горда бях, мнооооооого горда !
Сигурно месец ми отне да направя цяла торба с подобни квадратчета, подмятах ги насам-натам, гладих и преглаждах, любувах им се...абе радостно ми беше.
Някъде тук в мен се породи съмнението....това нещо ставаше голямо. Предугаждах неприятности, но смело се заех да свързвам квадрватите в ленти и после лентите в цяло. Посегнах смело към ватата. Приших и долният пласт бяло хасе.
И тук започна адът...трябваше да се шие на ръка...Ако бях помислила по-рано нямаше да се налага да впрягам в ход невероятната си упоритост (чист инат) и нямаше да ми отнеме още два месеца да ги натъкмявам този долен и горен пласт да не се разместват да му се и не види. Синът ми разбира се възседна творението ми, още незвършено, та донякъде ме успокои, че не е чак толкова безсмислено всичкото това шиене. Поне той си го харесваше юрганчето.
Голям инат съм, но Quilts - No More!!!
Някъде тук в мен се породи съмнението....това нещо ставаше голямо. Предугаждах неприятности, но смело се заех да свързвам квадрватите в ленти и после лентите в цяло. Посегнах смело към ватата. Приших и долният пласт бяло хасе.
И тук започна адът...трябваше да се шие на ръка...Ако бях помислила по-рано нямаше да се налага да впрягам в ход невероятната си упоритост (чист инат) и нямаше да ми отнеме още два месеца да ги натъкмявам този долен и горен пласт да не се разместват да му се и не види. Синът ми разбира се възседна творението ми, още незвършено, та донякъде ме успокои, че не е чак толкова безсмислено всичкото това шиене. Поне той си го харесваше юрганчето.
Ставаше нещо огромно и дебело, при това изключително бавно и изнервящо :))) Но инатът надделя, произведението бе завършено, изпрано , изгладено и всичко което можете да се сетите. После брат ми ми дойде на гости и цъкайки известно време с език простичко ме попита: " Какъв е този грозен юрган?"
Еми тук свършва моето приключение - наистина това което видях из гореспоменатите сайтове и блогове е красиво и изключитено майсторски направено. Моят опит си е просто едно желание да видя горе-долу как се прави. Еми трудно е!!! Не е за всеки. За нерваци пък изобщо не е. Но истината е, че научих много неща за изработването, практически умения попридобих, поподозрях що е quilt и patchwork и в крайна сметка синът ми се търкаля на мекичко юрганче:)
Голям инат съм, но Quilts - No More!!!
Wednesday, February 16, 2011
Ей така...
"занимавам се с фотография" е прекалено да се каже за мен. По-скоро често нося фотоапаратът със себе си. Обичам да снимам, това е сигурно. Самото щракване ми доставя удоволствие, гледането през обектива. Снимам много...и трупам...
Тези снимки чакат вече повече от година. Но тръпката я изживяна, когато са заснети и споделянето им не е фактор. Не са нищо особено, но ме порази въздействието им върху мен, когато случайно отворих папката с тях. Впечетли ме как нещо отминало, забравено, забутано някъде те "погъделичква" отново...
Тези снимки чакат вече повече от година. Но тръпката я изживяна, когато са заснети и споделянето им не е фактор. Не са нищо особено, но ме порази въздействието им върху мен, когато случайно отворих папката с тях. Впечетли ме как нещо отминало, забравено, забутано някъде те "погъделичква" отново...
Мястото е съборът на с. Дъбене, 23.Август.2009г., България
Friday, August 28, 2009
Лампа от остатъци от китайски пъзели
Тези пъзели преди 10-тина години ги видях на Пиротска, много ме впечетлиха. Но едва миналата година си купих няколко от магазинче за 1лв. Като им махнах частите от плоскостите се получиха едни интересни парчета с дупки...и си ги запазих.
Не знам защо реших, че трябва да са лампа...Малко хартия за печене от вътрешната страна и разни винтчета и малко коркови тапи. Изгасена или запалена лампата е жестока!!!
Не знам защо реших, че трябва да са лампа...Малко хартия за печене от вътрешната страна и разни винтчета и малко коркови тапи. Изгасена или запалена лампата е жестока!!!
Бурканчета за подправки
Хванати са за капачките с винтове за долната част на рафта ми, който също сама монтирах от едно дало фира парче ПДЧ :)
Wednesday, August 26, 2009
Килимче от стари прежди
Нищо особено. Едно килимче за пред банята.
Просто ме дразнят тези гумените...Апък хубавите ми идват скъпи. Апък и имам много шарени кълбенца...
Просто ме дразнят тези гумените...Апък хубавите ми идват скъпи. Апък и имам много шарени кълбенца...
Поставка за обеци
Пак видяна някъде идея, но отчасти. Ставаше дума за "новият живот" на старите CD-та.
После малко фантазия, кълбенцата ми и пак любимото Ц200 :)))))))))
После малко фантазия, кълбенцата ми и пак любимото Ц200 :)))))))))
От изгорели крушки
Тази идея е от форума Направи си сам - раздела "от нищо нещо". Чета го с часове, целият форум. Интересно ми е и освен това се радвам и възхищавам на хората, които майсторят разни работи.
Две изгорели ел. крушки, изтърбушени от вътрешности с помощта на отверка и остри клещи - МНОГО ВНИМАТЕЛНО!!!(че една даде фира ;-)). Две коркови тапи - "повталени" с макетно ножче и шкурка. Две дървени халки от магазина за пердета. Фулмастери за CD и лепилце за дърво. И после малко оцет и олио. Сега ми красят масата и ме радват :)
Две изгорели ел. крушки, изтърбушени от вътрешности с помощта на отверка и остри клещи - МНОГО ВНИМАТЕЛНО!!!(че една даде фира ;-)). Две коркови тапи - "повталени" с макетно ножче и шкурка. Две дървени халки от магазина за пердета. Фулмастери за CD и лепилце за дърво. И после малко оцет и олио. Сега ми красят масата и ме радват :)
Subscribe to:
Posts (Atom)