Градски

Пловдиска привечер

Чудесни Български колекции

Напоследък в ЕТСИ се появяват страхотни изцяло Български колекции, които не мога да не споделя. Цъкни върху снимката, за да разгледаш.

Q No More

Времето засия и на мен ми стана едно такова приповдигнато...начертах хиляди планове за бъдещето, самовдъхнових се с мечти и проекти и най-важното - намерих сили да завърша едно отдавна започнало приключение.

Всичко започна според поговорката :"Видяла жабата, че подковават коня и вдигнала крак"

Почти година не пишех нищо, но ежедневно четях и следях чуждите блогове и цъках ли цъках многозначително с език. Дори си повярвах, че мога да правя някои неща, които се заричам да не подхващам скоро отново. Едни го наричат quilt, други patchwork , в моя случай май май става дума за юрган :)))

И така - откъде идва вдъхновението:

01. http://www.stashmanicure.com/

02. http://www.kootoyoo.com/

03. http://www.seabreezequilts.com/

След гледането и цъкането с език, се започна едно чудене: добре де, ама как точно става това нещо...и за да е пълна почудата се започна с опита:

Нарязах едни стари детски роклички от басма и започнах да се радвам на себе си, свързвайки квадратчета на машината. Горда бях, мнооооооого горда !

Сигурно месец ми отне да направя цяла торба с подобни квадратчета, подмятах ги насам-натам, гладих и преглаждах, любувах им се...абе радостно ми беше.

Някъде тук в мен се породи съмнението....това нещо ставаше голямо. Предугаждах неприятности, но смело се заех да свързвам квадрватите в ленти и после лентите в цяло. Посегнах смело към ватата. Приших и долният пласт бяло хасе.

И тук започна адът...трябваше да се шие на ръка...Ако бях помислила по-рано нямаше да се налага да впрягам в ход невероятната си упоритост (чист инат) и нямаше да ми отнеме още два месеца да ги натъкмявам този долен и горен пласт да не се разместват да му се и не види. Синът ми разбира се възседна творението ми, още незвършено, та донякъде ме успокои, че не е чак толкова безсмислено всичкото това шиене. Поне той си го харесваше юрганчето.

Ставаше нещо огромно и дебело, при това изключително бавно и изнервящо :))) Но инатът надделя, произведението бе завършено, изпрано , изгладено и всичко което можете да се сетите. После брат ми ми дойде на гости и цъкайки известно време с език простичко ме попита: " Какъв е този грозен юрган?"

Еми тук свършва моето приключение - наистина това което видях из гореспоменатите сайтове и блогове е красиво и изключитено майсторски направено. Моят опит си е просто едно желание да видя горе-долу как се прави. Еми трудно е!!! Не е за всеки. За нерваци пък изобщо не е. Но истината е, че научих много неща за изработването, практически умения попридобих, поподозрях що е quilt и patchwork и в крайна сметка синът ми се търкаля на мекичко юрганче:)

Голям инат съм, но Quilts - No More!!!

Ей така...

"занимавам се с фотография" е прекалено да се каже за мен. По-скоро често нося фотоапаратът със себе си. Обичам да снимам, това е сигурно. Самото щракване ми доставя удоволствие, гледането през обектива. Снимам много...и трупам...
Тези снимки чакат вече повече от година. Но тръпката я изживяна, когато са заснети и споделянето им не е фактор. Не са нищо особено, но ме порази въздействието им върху мен, когато случайно отворих папката с тях. Впечетли ме как нещо отминало, забравено, забутано някъде те "погъделичква" отново...

Мястото е съборът на с. Дъбене, 23.Август.2009г., България