Ей така...

"занимавам се с фотография" е прекалено да се каже за мен. По-скоро често нося фотоапаратът със себе си. Обичам да снимам, това е сигурно. Самото щракване ми доставя удоволствие, гледането през обектива. Снимам много...и трупам...
Тези снимки чакат вече повече от година. Но тръпката я изживяна, когато са заснети и споделянето им не е фактор. Не са нищо особено, но ме порази въздействието им върху мен, когато случайно отворих папката с тях. Впечетли ме как нещо отминало, забравено, забутано някъде те "погъделичква" отново...

Мястото е съборът на с. Дъбене, 23.Август.2009г., България