Thursday, March 17, 2011

Q No More

Времето засия и на мен ми стана едно такова приповдигнато...начертах хиляди планове за бъдещето, самовдъхнових се с мечти и проекти и най-важното - намерих сили да завърша едно отдавна започнало приключение.

Всичко започна според поговорката :"Видяла жабата, че подковават коня и вдигнала крак"

Почти година не пишех нищо, но ежедневно четях и следях чуждите блогове и цъках ли цъках многозначително с език. Дори си повярвах, че мога да правя някои неща, които се заричам да не подхващам скоро отново. Едни го наричат quilt, други patchwork , в моя случай май май става дума за юрган :)))

И така - откъде идва вдъхновението:

След гледането и цъкането с език, се започна едно чудене: добре де, ама как точно става това нещо...и за да е пълна почудата се започна с опита:

Нарязах едни стари детски роклички от басма и започнах да се радвам на себе си, свързвайки квадратчета на машината. Горда бях, мнооооооого горда !

Сигурно месец ми отне да направя цяла торба с подобни квадратчета, подмятах ги насам-натам, гладих и преглаждах, любувах им се...абе радостно ми беше.

Някъде тук в мен се породи съмнението....това нещо ставаше голямо. Предугаждах неприятности, но смело се заех да свързвам квадрватите в ленти и после лентите в цяло. Посегнах смело към ватата. Приших и долният пласт бяло хасе.




И тук започна адът...трябваше да се шие на ръка...Ако бях помислила по-рано нямаше да се налага да впрягам в ход невероятната си упоритост (чист инат) и нямаше да ми отнеме още два месеца да ги натъкмявам този долен и горен пласт да не се разместват да му се и не види. Синът ми разбира се възседна творението ми, още незвършено, та донякъде ме успокои, че не е чак толкова безсмислено всичкото това шиене. Поне той си го харесваше юрганчето.

Ставаше нещо огромно и дебело, при това изключително бавно и изнервящо :))) Но инатът надделя, произведението бе завършено, изпрано , изгладено и всичко което можете да се сетите. После брат ми ми дойде на гости и цъкайки известно време с език простичко ме попита: " Какъв е този грозен юрган?"
Еми тук свършва моето приключение - наистина това което видях из гореспоменатите сайтове и блогове е красиво и изключитено майсторски направено. Моят опит си е просто едно желание да видя горе-долу как се прави. Еми трудно е!!! Не е за всеки. За нерваци пък изобщо не е. Но истината е, че научих много неща за изработването, практически умения попридобих, поподозрях що е quilt и patchwork и в крайна сметка синът ми се търкаля на мекичко юрганче:)

Голям инат съм, но Quilts - No More!!!

8 comments:

  1. Резултата е страхотен! Заслужава си усилията! Поздрави!

    ReplyDelete
  2. Кажи на брат си че не разбира...
    Виж, бебо е критерий :)
    Честита пролет!

    ReplyDelete
  3. Мисля, че е страхотен! Браво на теб, наистина се иска голям инат. Само не разбрах, защо се е наложило да шиеш на ръка и кое?
    Поздрави от мен и се радвам на завръщането ти:)))

    ReplyDelete
  4. Мерси EL. ших на ръка нещо, което не съм сигурна как се казва и дали изобщо се прави...на всеки център на квадратче, да не се размества ватата, пришиване на трите пласта (горен, вата и долен)...абе измислях си...

    ReplyDelete
  5. Олее, бая работа си имала:))) ОГРОМЕН Е! Поздравления за търпението!(ината)

    ReplyDelete
  6. Сега го виждам и много ми хареса.
    И аз им казвам юргани :)

    ПП Прави се това в центровете. По-малко устремените, по-нарядко го павят.

    ReplyDelete
  7. Beautiful quilt...you are very crafty!
    Love your bags on etsy ...really amazing!

    Kimmie
    Mama to 8
    one homemade and 7 adopted

    ReplyDelete

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
free blog